Еванджелиста Торичели - един голям ум

Еванджелиста Торичели е италиански  физик и математик.  Той изобретява живачния барометър , открива атмосферното налягане и вакуума ,   формулира  и известното уравнение на Торичели. Торичели за пръв път опитно опреде

Еванджелиста Торичели е италиански  физик и математик.  Той изобретява живачния барометър , открива атмосферното налягане и вакуума ,   формулира  и известното уравнение на Торичели.

Торичели за пръв път опитно определя стойността на атмосферното налягане. За целта той използва стъклена тръба, дълга около 1 м, запоена в единия край. Торичели я напълва с живак , запушва отвора й и я потапя с отвора надолу в чаша с живак. Когато отпушва отвора, част от живака в тръбата изтича в чашата. В тръбата остава живачен стълб, чиято височина на морското равнище е около 760 мм. Височината на този стълб не зависи от наклона на тръбата. Над живака в тръбата остава безвъздушно пространство.

Известният  математик и физик  роден на 15  октомври 1608 година .във Фаенца, Италия. Получава математическото си образование в Рим под ръководството на Б. Кастели, ученик на Галилей. В 1641 г.  заминава за Арчетр, където е помага на Галиле при обработката на трудовете му. След смъртта на Галилей  Торичели става придворен математик на херцога Тосканели  и едновременно е професор по математика във Флорентийския универитет.

От многостранната дейност на Торичели на първо място  може да се отбележи Торичеливия опит, с който се открива и обяснява атмосферното налягане. Италианският физик В. Вивиани забелязал в 1643 г., че ако дълга стъклена тръба, затворена от единия край, се напълни с живак и се пусне свободният край в чашка с живак, при достатъчна дължина на тръбата нивото на живака в тръбата ще се намали и над повърхността се образува празнина (наречена по-късно Торичелева празнина). Торичели прави опити с различни течности. Той пръв обяснява, че причината за това явление е атмосферното налягане, което действува върху повърхността на живака в чашката, и уравновесява теглото на живачния стълб.

Няколко години по-късно Паскал решил да повтори този опит с вода и вино, за да докаже, че височината на издигането зависи от плътността на течността. Той прикрепил 2 стъклени тръби с дължина около 12,20 м към мачта, намираща се в двора на местната стъклодувна фабрика. Получената разлика във височината на издигането на водата и виното напълно съответствала на разликата в техните плътности.

Торичели не се задоволява само с обяснението на наблюдаваното явление, а непосредствено го прилага в практиката, като изобретява пръв живачен барометър.  Пак по инициатива на Торичели през 1647 г. е било окончателно потвърдено Торнчелиевото обяснение на известния опит, когато за пръв път височината на живачния стълб е била измерена в подножието и на върха на планина с помощта на един и същ барометър.

Торичели е посветил голяма част от своите изследвания на механиката. В основния си труд по механика „За движението на свободно падащите и хвърлените тежки тела" той   е развил идеите на Галилей за движението, формулирал е принципът на движението на центровете на тежестта, установил параболичния характер на траекторията на движението на тяло, хвърлено под ъгъл спрямо хоризонта. Той е положил основите на хидравликата, като е въвел формулата за скоростта на изтичането на течността от отворите на съд - Торичелева формула. От нея следва, че скоростта на изтичане на течността от отвора е еднаква за всички течности и зависи само от височината , от която течността пада, т. е. равна е на скоростта на свободното падане на телата от тази височина. Действителната скорост на изтичане малко се отличава от тази определена от формулата на Торичели. Тя зависи и от формата и размера на отвора,от вискозтета на течността и големината на разхода.

Интересни са работите на Торичели по балистика. Той преработва съставената от Галилей таблица за насочване на оръдията, като й придава по-изящен вид от математична гледна точка, но остава без внимание физическият въпрос за ролята на съпротивлението на въздуха. Оценявайки практическата стойност на тази работа, Торичели конструирал прост уред, който позволявал да се намери ъгълът на насочване на оръдията по зададено разстояние до мишената. Скоро било забелязано несъответствие между данните от таблицата на Галилей — Торичели и резултатите от опитите, тъй като нито Галилей, нито Торичели са имали възможност математически да отчетат съпротивлението на въздуха и затова са били принудени да разглеждат идеализирана задача.

Изследванията на Торичели по физика на атмосферата или не са издадени, или не са запазени до наши дни. Запазила се е само лекцията му „За вятъра”, основана вероятно на негови изследвания. Тази блестяща популярна лекция, изнесена от Торичели в 1644 г., показва, че на него принадлежи заслугата за откриването на условията за възникването на вятъра и създаването на основите на общата циркулация на земната атмосфера. „Академичните лекции" на Торичели останали неизвестни в XVII век и едва в 1715 г. били за първи път публикувани.

Торичели,  като продължител и приемник на Галилей,  доразвил и техниката на зрителната тръба, внедрена от неговия учител. Направил подобрения в конструкцията на микроскопа и достигнал съвършенство в шлифоването на лещи за телескопи. За това, което е направил в оптиката се знае много малко. Биографите му съобщавали, че той знаел някаква тайна за изготвянето на висококачествени лещи, която не предал на никого до края на живота си.

През  1923 година  Ронки, изучавайки с помощта на съвременни  уреди  една изготвена от Торичели в 1646 г. леща (пазена във Флоренция), е бил поразен от изключително високата степен на нейното съвършенство. Той  дошъл до извода, че макар Торичели да не е могъл да знае явлението интерференция,  е ясно ,  че той може би по чисто емпиричен път е забелязал възможността за контрол на качеството на повърхността на лещите по Нютоновите пръстени, които се наблюдават при контакт на лещата с равнината и е използвал успешно този метод в своята практика.

Тежка болест рано е прекъсва  жизнения път на даровития Торичели. Той  умира на 25 октомври  1647 г. във Флоренция.

В чест на този  голям учен  във физиката е останала извънсистемната единица 1 тор за измерване на налягането, равна на налягането на 1 мм  живачен стълб.
Автор: Тони